ЗА НЯКОИ СТАРОЗАВЕТНИ ПОНЯТИЯ*

Проф. д-р Боян Пиперов

1. За облаците

В еврейския език се употребяват следните думи за „облак“: ад = горски гъсталак; тъмни облаци; облак; анан (предимно в поезията) = струпване на облаци; шахак = прах, пепел, облак.

Облаците през лятото правят сянка (Исаия 25:5), а през есента и зимата причиняват валежи (3 Цар. 18:44 нататък; Пр. 16:15; Иов 37:11 нататък).MoisesОбстоятелството, дето облаците са високо, служи като нагледно доказване на това, колко е нищожен човекът пред Божието величие (Иов 53:5; Псалом 35:6). Облаците са символ и на преходност (Иов 7:9; Исаия 44:22; Осия 6:4; 13:3). Те са творение на Бога – Той разполага с тях, а не човекът (Иов 36:28; 37:11; 38:34), Затова те се наричат в поетичната реч колесница на Бога (Псалом 103:3; Исаия 19:1), или пък му служат за сянка и покривало (Псалом 17:2 нататък).

Облаците често се споменават наред с бури и градушки (Псалом 17:13 нататък), със страховит мрак (Псалом 96:2), с гръмотевици (Иов 36:29; 37:15). В тази зависимост те се поставят наред с херувимите, върху които Бог шества по небесата (Псалом 17:13-2 Цар. 22:11; Иезекиил 1:4; 10:1).

Но най-вече облак съпътства Божието явяване: „бащите ни всички под облака бяха“ (в пустинята б. м.; 1 Кор. 10:1). Това особено ясно е посочено при Синайското законодателство, когато Бог се явява на Моисей в „гъст облак“ (Изход 19:9, 16; 24:16; Второзаконие 4:11; 5:12). Същото виждане на Планината на преображението, когато „светъл облак ги засени; и чу се из облака глас“ (Божи, б. м.; Матей 7:5) и на Планината на възнесението когато „облак Го подзе изпред очите им“ (Деян. 1:9). Свещените места – скинията и храма се освещават чрез слизащия над тях облак: „Облакът покри скинията на събранието, и слава Господня изпълни скинията“ (Изход 40:34); сам Господ казва: „Аз ще се явявам над очистилището в облак“ (Левит 16:2). Когато евреите пътували из пустинята, „облакът Господен ги осеняваше денем, когато тръгваха от стана“ (Числа 10:11, 34); или пък „И в скинията Господ се яви в облачен стълб“ (Второзаконие 31:15); или „Когато свещениците излязоха из светилището, облак изпълни дома Господен, и свещениците не можаха да стоят на службата поради облака“ (3 Цар. 8:10-11).Moisey1Но има места в Стария Завет, от които може да се заключи, че древните евреи са свързвали облака с присъствието на Самия Бог: „Израилевите синове се обърнаха към пустинята, и ето, славата Господня се яви в облак“ (Изход 16:10); или: „Облак покри планината и слава Господня осени планина Синай” (Изход 24:15). Яхве слиза всред израилевите синове в облак: „И слезе Господ в облак… и провъзгласи името на Иехова“ (Изход 34:5); „Господ слезе в облак и говори с него (с Моисей; Числа 11:25); „И слезе Господ в облачен стълб“ (Изход 12:5). Също и „Син Човеческий“ ще дойде на небесни облаци (Даниил 7:13).

Същата представа за отношението между Бога и облака ние откриваме и при казаното за облачния и огнен стълб, който бил водач и защита на евреите в пустинята (Изход 13:21). Пророк Исаия, като говори за същото събитие, направо счита този стълб за Самия Бог: „Защото пред вас ще тръгне Господ, и Бог Израилев ще бъде отзаде ви стража“ (52:12). Соломон пък счита че това е Премъдростта Божия: „Тя… ги водѝ по чуден път; и денем им беше закрила, а нощем – звездна светлина“ (Прем. 10:17).

Славата и господството на Яхве се обвиват в облак и по този начин се откриват на хората, защото никой не може да види Бога и да остане жив. Облакът е осезаем знак за Божието присъствие (Изход 33:9; 40:34). Когато пророк Исаия говори за бъдните месиянски времена, също така намеква за огнения стълб като предобраз на постоянното присъствие на Бога всред своите верни, които ще бъдат запазвани и подпомагани от Него: „И ще направи Господ над всяко място на Сион планина и над събранията ѝ денем – облак и дим, а нощем – блясък от пламнал огън“ (Исаия 4:5).

2. За израза „(в) име Божие“

Старозаветните хора се обръщали към Бога с различни имена: Ел, Елохим, Яхве, Шадай и Саваот. Собственото име на изряилския Бог е Яхве. Според Изход 3:14-15 Бог явил на Моисей Своето име и заедно с това Той разкрил Своето същество, Своята сила и вярност към Своите обещания, дадени на народа в лицето на патриарсите. Оттук това име придобива централно място в религиозния живот на израилтяните. Израилтянинът се моли, кълне се, благославя, проклина, сражава се и побеждава все „в името на Яхве“, тоест чрез призоваване на Неговото име (Битие 4:26;. 1 Цар. 17:45; 20:42; 2 Цар. 16:18; 4 Цар. 2:24; Псалом 20:6, 8). На всяко място, което Яхве е определил като „паметник на името Си“, там трябва то да бъде споменавано. Там Той присъства и благославя тези, които Го почитат (Изход 20:24). Който призовава името на Яхве, знае, че може да разчита на Господнята помощ. Но израилтянинът не мисли, както много други езически народи, че може да повлияе или принуди Бога да изпълни желанието му – напротив, той знае че злоупотребата с името Божие (например призоваването му в магьоснически формули) е строго забранено (Изход 20:7).1285421135_moisey_bigБожието име Яхве преди всичко означава силата и господството, величието и славата на Бога (Изход 9:16; Иисус Навин 7:9; 9:9; 1 Цар. 12:22; 2 Цар. 7:26; Исаия 55:13; Иезекиил 14:21). Поради тясната връзка между личността и името на Яхве, то често името се употребява като заместител на Самия Яхве: името „се безчести“ (Левит 18:21), „скверни се“ (Левит 19:12; 20:3), почита се свято (Исаия 29:23), „обича се“ (Псалом 5:12), „възпява се“ (Псалом 7:18; 9:3), „възхвалява се“ (Псалом 33:4). Яхве и Неговото име често стоят едно вместо друго (Псалом 5:12; 7:18; 9:3, 11; 25:1; 29:23; 56:6).

Понякога името на Яхве се явява като Негов двойник: „Ето, семето на Господа иде отдалеч, гневът Му гори и пламъкът Му е силен… (Исаия 30:27) „Името на Господа е яка кула: побегне ли в нея праведник, в безопасност е“ (Пр. 18:11). То може за защити някого в скръбен ден (Псалом 19:2).

Яхве избира скинията или иерусалимския храм, за да живее Там името Му, тоест Самият Той: „Но обръщайте се към онова място, което Господ… избере от всичките ви колена, за да пребъдва там името Му“ (Второзаконие 12:5); „И яж пред Господа… на мястото, което Той избере, за да пребъдва името Му там“ (Второзаконие 14:23; 16:1, 6, 11), Когато Соломон изрича към Бога своята възвишена просителна молитва при освещаване на храма, казва: „Да бъдат очите Ти отворени… към това място, за което си казал: името ми ще бъде там“ (3 Цар. 8:16, 29; срв. и 4 Цар. 23:27); или пък за светия град „Иерусалим, който Си избрах, за да пребъдва там името Ми“ (3 Цар. 11:36; 14:21).

3. За числото „три „

Числото три за много древни народи е свещено и служи като символ на съвършенство. Надали може да се обясни точно и ясно как се е появила тази идея, свързана с числото „три“. Все пак трябва да се има предвид, че за първобитното мислене „три“ е голямо число, израз на множественост, на безкрайност и затвореност (например триъгълникът като една затворена плоскост). Може би значението му да идва от представата за трите части на пространството (например у вавилонците: небе, земя и подземен свят) или пък от представата за делението на времето: настояще, бъдеще и минало. Тройността се среща у древните народи и религии. У вавилонците например виждаме три дяла на земната вселена като отображение на небесната: горното небе, небесната земя и небесния океан. Срещат се и божествени триади: у вавилонците – Ану, Елил, Еа или Син, Шамаш, Иштар; у египтяните – Озирис, Изида, Хорус; у древните германци – Один, Вили, Be. За Платон „три“ е по-висше единство от „едно“. За Аристотел „три“ е едно затворено цяло: начало, среда и край. Числото „три“ срещаме и в древните сказания и приказки: три приключения, три желания и други подобни.

В Стария Завет числото „три“ има също така подчертано значение: на третия ден от тръгването си Авраам видял местото Мория (Битие 22:4); виночерпецът на фараона сънувал лоза с три пръчки (Битие 40:10); законът Божи бил даден на третия ден след подготовката на евреите (Изход 19:16); три дни и три нощи пророк Иона бил в утробата на кита (Иона 2:1); Ездра престоял на лагер три дена (Ездра 8:15) и други. Често се срещат групи от по три лица: трима мъже посещават Авраам (Битие 18:2); трима са синовете на Ной – Сим, Хам, Иафет – родоначалниците на три големи човешки рода, от които се населила цялата земя (Битие 9:19; Иисус Навин изпраща по трима души от коляно, за да огледат земята Ханаан (Иисус Навин 18:4); трима са приятелите на Иов; трима са и момците в огнената пещ във Вавилон (Даниил 3:51) и други. Често по-значителни действия се описват като трикратни: определяне бъдещата съдба на Ноевите синове (Битие 9:25 нататък); трикратното призоваване на Бога от патриарх Яков, когато благославя децата на Иосиф (Битие 48:15-16); три пъти се кълне израилския народ в името на „Господ Бог на боговете“ пред своите началници (Иисус Навин 22:22); наредбата на Бога за начина, по който Израил трябва да призовава името Господне, за да бъде благословен (Числа 6:24-27); Валаам три пъти благославя враговете на Валак (Числа 24:10 нататък); пророк Даниил „три пъти на ден се моли със свои молитви“ (Даниил 6:13); Бог нарежда на израилтяните: „Три пъти на годината празнувай за мене“ (Изход 23:14); три пъти викат серафимите „свет“ за Господа (Исаия 6:3).mozesСъвсем естествено изниква въпросът: има ли в Стария Завет някакво загатване за троичността на Бога? Мнозина авторитетни и всепризнати свети отци учат, че християнският догмат за троичността не е познат в Стария Завет (Григорий Назиански, Василий Велики, Епифаний Кипърски, Иоан Златоуст, Кирил Александрийски). Но ние питаме за загатвания, а не за точно определения християнски догмат за троичността. Има и други църковни отци, които мислят, че такива загатвания има в някои библейски изрази: говорещият Бог в множествено число за Себе Си (Битие 1:26; 3:22; 11:7; Исаия 6:8), в описаните в Библията богоявявания (Битие 16:7-13; 18:1-22; 21:11-13; и други в три пъти повтарящия се зов „свет“ към Бога (Исаия 6:3), в разказа за сътворението на света: Бог говори, Словото твори (вж. Иоан, глава първа), а Дух Божи животвори (Битие глава 1).

Все пак тези изрази трябва да се изясняват по-внимателно и да се схващат само като една постепенна подготовка на човечеството към приемане на християнския догмат за троичността.

4. За израза „славата Господня“

Славата Господня съдейства и съпътства „виждането“ на Господа, като едновременно с това извиква у човека страхопочитание. Това чувство се предизвиква у старозаветния израилтянин от могъществото и светостта на Бога, защото славата Господня е свързана с Неговото могъщество и святост: „Ще покажа славата Си над фараона; и всички… ще познаят, че Аз съм Господ“ (Изход 14:4, 17); „И утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот против Господа“ (Изход 16:7); „Но жив съм Аз… и цялата земя е пълна със славата Господня“ (Числа 14:21); „Тогава Моисей и Аарон… паднаха ничком, и славата Господня им се яви“ (Числа 20:6); „Небесата проповядват славата на Бога“ (Псалом 18:2). „Делата им са против Господа, оскърбителни за очите на Неговата слава“ (Исаия 3:8); „И ще се яви славата Господня и всяка плът ще види“ (Исаия 40:5). В последните две посочки славата Господня едва ли не е нещо отделно от Бога: тя вижда, но ще бъде видяна и от хората.

Като нещо осезаемо славата Господня е светещо и бляскаво явление. Тя става видима в облаците и свети като огън на планина Синай: „… и облак покри планината, и слава Господня осени планина Синай“ (Изход 24:15-16); „А планината гореше в огън до самите небеса“ (Второзаконие 4:11).

Скинията и храма са местата, където главно се открива славата Господня: „Това да бъде… при вратата на скинията на събранието… дето ще ви се явявам… и това място ще се освети с моята слава“ (Изход 29:42-43); „Тогава Моисей и Аарон влязоха в скинията на събранието… и славата Господня се яви на целия народ“ (Левит 9:23; 16:19; 17:7); „И свещениците не можаха да стоят на служба… понеже сиянието Господне изпълни храма Господен“ (3 Цар. 8:11); „И славата на Бога Израилев слезе от херувима, на който беше, върху прага на дома“ (Иезекиил 9:3; 10:18; 43:2-5). В своето видение пророк Иезекиил съзерцава славата Господня като отблясък, който той вижда с духовните си очи (Иезекиил 2:2), или под закрилата на „ръката Господня“ (1:3).Prophet IonasКато свойство на Бога Неговата слава е свързана най-вече с всемогъществото и светостта Му. Яхве е дар на славата, тоест на небесните сили, Той е непобедимият воин в битките: „Кой е този Цар на славата? – Крепкият и силният Господ, силният на война Господ… Господ на силите“ (Псалом 23:8,10). Гръмотевиците са силният и величествен глас на Бога на славата, който се разнася над „големите води“ (тоест хаоса, б. м.), (Псалом 28:3-4).

Славата Господня, тоест Неговото всемогъщество и святост, изпълват цялата земя: „И викаха (серафимите, б. м.) един към друг… свет, свет, свет е Господ Саваот! Цяла земя е пълна с Неговата слава“ (Изход 6:3); „И цялата земя е пълна със славата Господня“ (Числа 14:21; Псалом 91:17; „И ще се яви славата Господня, и всяка плът ще види (спасението, Исаия 40:5; 59:19).

Славата Господня се разкрива в творението и в чудесата, които Той извършва всред Израил: „Всички, които видяха славата Ми и личбите Ми“ (Числа 14:21; Псалом 18:2); „Ще видят славата на Господа, величието на нашия Бог“ (Исаия 35:2); „Благословено името на славата Му довека“ (Псалом 91:19). Чрез славата Господня се възстановява справедливост всред народите и над целия свят (Псалом 112:4-9). Славата Господня отличава Бога от всичко останало, защото Той го е сътворил. Бог няма равен на Себе Си (Исаия 40:25; 46:5).

От всичко казано дотук следва, че единствено Господ трябва да бъде възхваляван и да бъде славен, особено от израилския народ, заради когото е направил чудни дела: „Той е твоя похвала… Който направи с тебе ония велики и страшни дела“ (Второзаконие 10:21); „Тоя народ създадох за Себе Си, той ще разглася славата Ми“ (Исаия 43:21); „Славете Господа, провъзгласяйте името Му; разгласяйте делата Му между народите“ (1 Пар. 16:10). Също така и отделните свойства на Бога са предмет на възхвала: името Господне, като израз на неговата слава (1 Пар. 29:13), Неговата справедливост (Псалом 50:16), сила и милост (Псалом 58:17) и Неговото слово – „При помощта на Бога ще възхваля Неговото слово“ (Псалом 55:5). Славата Господня трябва да бъде провъзгласявана: „Господи, отвори устните ми и устата ми ще възвестят Твоята слава“ (Псалом 50:17). Само по този начин езическите народи ще познаят Бога и ще се научат да Го славят и да благоговеят пред Него (Иеремия 33:9; Иезекиил 16:14).

______________________

*Източници – http://edamjanova.wordpress.com и Духовна култура, 1980, кн. 12, с. 9-13. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

About these ads

About Dragan Bachev

58 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, in the Faculty of Theology.
This entry was posted in Библеистика and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s