КОРАБОКРУШЕНИЕТО НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ*

Малта ли е островът, където се спасяват корабокрушенците?

Проф. д-р Иван Желев ДимитровПо този въпрос от векове се изказват различни мнения, но надделяваше установената традиция Мелита да се отъждествява с Малта. Докато през 1987 година във Философския факултет на университета в град Бремен, Германия, беше защитена от Heinz Warnecke дисертация на тема “Действителното пътуване за Рим на апостол Павел”[1]. Изследването предизвика истинска буря в научните кръгове[2], защото се обяви срещу установени становища и практики, които в крайна сметка се оказаха без сериозни основания. След като проучил сложната проблематика, свързана с 27 и 28 глава на Деяния апостолски, Хайнц Варнеке дошъл до удивителното заключение, че св. апостол Павел никога не е стигал до о. Малта и че Мелита от Деян. 28:1 е Кефалиния (Кефалоня)[3], един от островите в Йонийско море по днешното западно крайбрежие на Гърция.

Този резултат от изследването на Варнеке предполага обаче и признаване на автентичността на сведенията от Деян. 27-28 глава, както и на “пътеписа” на св. апостол Павел, отразен в пастирските му послания (1 и 2 Тим. и Тит). А много от тези сведения се оспорват от учените на Запад, занимаващи се с Новия Завет[4].

Хайнц Варнеке, основавайки се твърдо на текста в Деян. 27-28 глава, започнал с изказване на основни съмнения по два въпроса:

1) Възможно ли е да се приеме, че остров Малта, отъждествяван с остров Мелит(а) от разказа за пътуването на св. апостол Павел до Рим, е разположен εν τω Αδρία (“в Адриатическо море” – Деян. 27:27)?     и

2) Възможно ли е да се приеме, че дори през I век след Хр. остров Малта е населяван от хора, които е можело да се нарекат βάρβαροι (28:2, 4)?

Известно било при това, че освен Малта, още далматинският остров Mljet и други острови в Средиземно море са носели в древност името Μελίτη, пък и определението νησος (остров) се давало също на по- луострови и носове на сушата. Затова Варнеке потърсил по-убедително решение на въпроса. В хода на изследването се наложило да бъде определено и точното разположение на пристанището Финикс (27:12), за да се възстанови пътят на кораба по време на бурята, вследствие на която той бил отнесен от теченията до остров Мелит(а)[5].

Хайнц Варнеке се опрял не само на новозаветните изследвания и на историята на средиземноморския басейн, но и на много други науки като метеорологията, геологията, ботаниката, зоологията, медицината, археологията. Става дума наистина за едно интердисциплинарно изследване, което се налагало от съдържанието на самия текст на Деян. 27-28 гл.

Отъждествяване на Мелит(а) от Деяния апостолски с определени географски места започнало още през X век, когато византийският император Константин VІІ Багренородни (Порфирогенит, 945-959 година) изтъкнал тъждеството на този остров с остров Меледа на илирийския (далматински) бряг[6]. Самата хипотеза била оформена през ХIX век от англичанина Джеймс Смит[7] и подкрепена от швейцареца Ханс Балмер[8]. Оттогава този въпрос многократно е разглеждан все в тази насока[9], а тълкувателите обикновено възпроизвеждат вече известни становища.

Изследването си Хайнц Варнеке започнал с установяване на местоположението на пристанището Финикс, “критско пристанище” (λιμένα της Κρήτης, Деян. 27:12). Има различни предположения за отъждествяване на Финикс с пристанища по югозападното крайбрежие на остров Крит. Но топографските и археологическите им дадености не позволяват да се свърже Финикс с нито едно от тях. Още повече че в Деян 27:12 е допълнено: “разположено срещу югозападния и северозападния вятър”. Затова Финикс е търсен и на северозападния край на острова. Но Варнеке предложил смело решение на въпроса: според него в израза λιμένα της Κρήτης родителният падеж της Κρήτης не е Genitivus possessivus, а е Genitivus adjectivus и следователно трябва да се разбира не “пристанище на Крит”, а “пристанище за Крит”, тоест за обслужване на морската връзка с Крит. В такъв случай Финикс трябва да е бил някъде в южната част на Пелопонес. Наистина пътешественикът историк и географ Павсаний (II век след Хр.) говори за пристанище Финикус (Φοινικους)[10] на южния бряг на Месиния, Южен Пелопонес. Вероятно моряците за по-голяма сигурност са начертали следния маршрут: Добри пристанища (Крит) – Финикс[11] - Никопол[12] – остров Керкира – Аполония[13] – Бриндизи[14]. Този маршрут е бил често използван[15].

На основата на древни литературни сведения Варнеке проучил и ветровете, споменати в текста на Деяния апостолски, и анализирал тяхното действие успоредно с морските течения, които съществуват в района. Както той се изразява “от древността до днес само ветровете са останали същите”[16]. Доскоро се смяташе, че бурята е отнесла кораба на запад, по посока на Малта. Изследователят обаче установил, че корабът се е насочил на северозапад. С помощта на изследвания по морско дело и метеорология Варнеке успял да възстанови пътя на кораба в северозападна посока от Крит. Той стигнал до обоснованото заключение, че корабът е отнесен навътре в Йонийско море по западния бряг на Гърция[17]. Така се разбира по-добре казаното в Деян. 27:27 за Адриатическо море, а се подчертава и очевидната слабост на хипотезата на Балмер за Mljet: в продължение на 200 мили да не бъде забелязан от плаващите върху неуправлявания кораб нито един от множеството острови по западното крайбрежие на Гърция[18].

Проучването на литературните свидетелства, включително и на тези от времето на Омировия епос убедило Варнеке, че при подобни обстоятелства никога не е забелязан път на кораб на запад, а винаги – на северозапад в Йонийско море[19]. В продължение на 40 страници Хайнц Варнеке е разгледал етимологически въпроса за отъждествяването на Мелит(а) с различни топоними в средиземноморския район и конкретно в Йонийско море, доказвайки възможността Мелит(а) от Деян. 28:1 да отговаря на остров Кефалиния. Според сведения, събрани от него, полуостровът на Аргостоли в древност е носел името Мелит(а)[20]. Приведено е и интересно свидетелство от Омир, който свързва финикийците с остров Кефалиния и говори за предпочитанията им при колонизирането на нови земи[21].

Авторът, основавайки се на текста в Деян. 27:27, безусловно е приел, че морето, по което се носел корабът по време на буря, е Адриатическо. Затова, след като очертал границите на локалните морета (Адриатическо, Йонийско, Сицилийско и др.), стигнал до заключението – въз основа на древни свидетелства, – че остров Малта и разположените около него по-малки острови Годжо, Комино, Коминотто и Фифла лежат в Либийско море. Независимо от променливостта на границите между моретата в различните епохи, очевидно е, че в изворите няма свидетелства Адриатическо море някога да се е разпростирало на юг отвъд южния край на Калабрия[22]. Следователно за древните Малта никога не е била разположена “в Адриатическо море”. Това обаче е било в сила за Йонийските острови, един от които е и Кефалиния. Те били разположени във “външното Адриатическо море”, а остров Млйет (Mljet или Мелида) – във “вътрешното Адриатическо море”[23].

Още едно доказателство Варнеке намерил в посочването на александрийския кораб, презимувал на Мелит(а), с който апостолът и спътниците му заедно с войниците продължили за Рим (Деян. 28:11). Исторически извори сочат, че пътят на корабите от Александрия за Рим е минавал северно от Крит, а не край Африканския бряг и следователно остров Малта не е лежал на пътя им. Същото се отнася и за корабите, пътуващи от Изтока за остров Сицилия, който лежи южно от Апенинския полуостров.

Сравнителното топографско изследване за Малта и Кефалиния показало, че Малта не отговаря на даденостите в Деян. 27:28-29, 39, 41. Тъкмо при входа на Кефалинийския залив има плитчини, както и скалисти места. Заливът, към който са искали да насочат кораба (27:39), подхожда на големия залив на Кефалиния, но пък няма съответствие на о. Малта. Също така мястото, “където морето биеше от две страни” (τόπος διθάλασσος – 27:41), съответства на вдадения в залива полуостров, на който е разположен днес град Аргостоли.

Проучени са и климатичните условия на Малта и Кефалиния според сведенията в Деян. 27:27, 39; 28:2. Понеже остава неясен въпросът: как никой от моряците на кораба не е разпознал острова (27:39), Варнеке дава обяснението, че вятърът “широкко”, който тласкал кораба на север, обикновено покрива (и до днес) южната част на Кефалиния с гъста мъгла. Вероятно едва на четиринайсетия ден югозападният вятър разпръснал мъглата и пътуващите на кораба различили суша[24].

Споменаването за дъжда в Деян. 28:2 дало повод на Варнеке да проучи и валежите на Малта и Кефалиния. На първия остров измерванията показват средна годишна норма 519 мл. дъжд, който пада главно от ноември до януари и то само под формата на буря. Явлението “непрекъснат дъжд” (υετòν εφεστωτα) през октомври е непознато на Малта, но е обичайно за този период на Кефалиния. В същия стих се говори и за студ (ψυχος), който отново не може да се свърже с Малта, защото през октомври там средната температура на въздуха е около 22о С, а има дни и с над 25о С. Докато на Кефалиния климатът е по-хладен, възможно е да паднат снегове и през октомври. В крайна сметка климатичните дадености на Кефалиния са много по-близки до споменатото в Деяния апостолски.

Случаят с отровната змия-ехидна (28:3) също е разгледан. Заключението от изследването е, че на остров Малта такава змия не е позната, а на Кефалиния има 20 вида различни змии, между които и ехидна[25].

Накрая Хайнц Варнеке се спира и на хората, населявали острова на корабокрушението. Смята се, че обществено-политическото и културното положение на жителите на Малта през I век след Хр. не позволявало те да бъдат определени като варвари[26]. Но от друга страна и жителите на Кефалиния в онази епоха не може с лекота да се причислят към варварите в древния смисъл на думата. Може да се допусне, че жителите на мястото, където излезли корабокрушенците, са говорели някакъв друг език, негръцки, макар съвременните жители на остров Кефалиния никак да не са склонни да допуснат такава възможност[27]. Все пак Хайнц Варнеке прави предположението, че хората на Мелит(а) са говорели някакъв диалект или дори друг език, различен от гръцкия и латинския. Защото днешната езикова унифицираност, плод на единна образователна система и средства за масово осведомяване (особено т. нар. електронни), не е била позната в древност[28].

Обстоятелството, че “варварите” на острова почитали богинята Дике (Деян. 28:4), е още едно доказателство, че корабокрушението може да се локализира при остров Кефалиния. Дике е била особено почитана на този остров[29], но пък не е била позната в римската културна и религиозна среда на остров Малта[30].

Хайнц Варнеке е установил и римски легат (по-нисък чин от проконсула) на име Publius Alf(ius?) Primus, упоменат от надпис № 335 в древна Олимпия[31]. Така той обяснява името Поплий и определението за него “първи” (πρωτος).

Според Деян. 28:7 близо до мястото на корабокрушението било имението на Поплий/Публий, където  корабокрушенците били подслонени през първите три дена. Заливът “Св. Павел” (St. Paulus’ Bay) на Малта не отговаря на описанието в началото на 28 глава и най-важното – липсват археологически находки от сгради в близост до залива. Докато в залива на Аргостоли са открити следи от живот още в праисторическата епоха. Намерени са останки и от древния град Кранеа, където от 189 година преди Хр. до 395 година след Хр. са живели всички представители на римската власт.

Болестта, от която страдал бащата на Поплий е посочена със симптоми, които навеждат мисълта към малария. Тази болест не е позната на остров Малта, както се вижда от исторически извори, защото там няма блатисти местности, където да се размножават маларийните комари. На остров Кефалиния обаче маларията е била често срещано заболяване[32]. Есенният вятър широко е бла гоприятствал разпространението на болестта.

Св. апостол Павел е имал възможността да развие мисионерска дейност на остров Мелит. И следователно може да се приеме, че островът е християнизиран през втората половина на първи век. Тук Варнеке проучва християнските паметници на Малта и Кефалоня и установява, че на Малта най-старите гробове (с латински надписи) са от IV-V век, а на Кефалиния има християнски паметници още от І век. Това дава основание на Варнеке да допусне присъствието на апостола в Кефалоня по време на пътуването му за Рим.

Хайнц Варнеке установява също, че на Малта липсват каквито и да било древни и достоверни свидетелства за присъствието на св. апостол Павел. Отсъства и всякаква следа от устно народно предание. Изображения на пристигането на апостола в Малта се появяват от края на ХVІ век, но опити за научна обосновка на това предположение се правят едва през ХІХ-ХХ век. И основният довод е била близостта на името на Малта с Мелит(а). А известният днес залив на св. апостол Павел носи това име едва от втората половина на ХVI век[33].

По отношение на Кефалиния нещата с паметта за апостола не стоят много по-добре. Но все пак проучванията са показали, че през византийския период в Западна Гърция е имало наистина само два храма на св. апостол Павел, но и двата са на остров Кефалиния! Това безспорно е доказателство за съхранена памет за пребиваването на апостола на острова, основателно смята Варнеке[34].

В крайна сметка след много възражения и спорове ученият свят постепенно приема хипотезата на Хайнц Варнеке. Вече в редица научни издания като място на спасение на корабокрушенците от пътуването за Рим (Деян. 27-28 гл.) вместо Малта се пише остров Кефалиния/Кефалоня[35]. Дали това становище ще се наложи и ще стане общоприето, е трудно да се каже. Но след всичко посочено трябва да се признае, че хипотезата на Хайнц Варнеке в полза на Кефалоня безспорно има значителни предимства.

_____________________________

*Публикувано в „Библията и морето“, С., 2009, с.91-98.

Текстът тук е възпроизведен на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1].“Die tatsaechliche Romfahrt des Apostels Paulus”. Дисертацията е издадена същата година от римокатолическото библейско дружество в Щутгарт: H. Warnecke. Die tatsaechliche Romfahrt des Apostels Paulus. Stutt garter Bibelstudien 127. Stuttgart 1987, 21989.

[2]. Още повече че дисертантът не е богослов по образование!

[3]. На гръцки има две форми на името на острова: старинната Κεφαλληνία и съвременната Κεφαλλονιά.

[4]. G. D. Metallinos, The Apostle Paul in Cephalonia, Athens 1993, p. 9. Изданието е двуезично, има и гръцко заглавие: Πρωτοπρ. Γεωργίου Δ. Μεταλληνου, Ο Απ. Παυλος στήν Κεφαλληνία, Αθήνα, 1993.

[5]. В оригинала:Μελιητη.

[6]. Περί βασιλείου τάξεως 36 (вж. G. Metallinos,  оp. cit., p. 103).

[7]. J. Smith, The Voyage and Shipwreck of St. Paul. London 1848.

[8]. H. Balmer, Die Rohmfahrt des Apostels Paulus und die Seefahrtskunde im Roemischen Kaiserzeitalter. Bern 1905.

[9]. V. Palunko, Melita nel naufragio di san Paolo e l’isola Meleda in Dalmazia. Spalato 1910; F. Blanke, Paulus in Malta, in: W. Kuemmerly. Malta. Bern 1965, S. 31-36; O. F. A. Meinardus, Melita Illyrica or Africana. Ostkirchliche Studien 23. Wuerzburg 1974, S. 21-36; N. Heutger, Paulus auf Malta im Lichte der Maltesischen Topographie. BZ 28. Wuerzburg 1984, S. 86-88.

[10]. Павсаний ІV 34, 12.

[11]. Югозападен Пелопонес.

[12]. В Акарнания, Южен Епир.

[13]. На Йонийско море, срв. т. Б.4.6.

[14]. В Италия на адриатическия бряг.

[15]. G. Metallinos, Op. cit., p. 29-30.

[16]. H. Warnecke, Ο ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΠΑΥΛΟΣ ΝΑΥΑΓΗΣΕ ΣΤΗΝ ΚΕΦΑ ΛΗΝΙΑ. In: G. Metallinos, Op. cit., p. 55.

[17]. H. Warnecke, Die tatsaechliche Romfahrt…, S. 46-47.

[18]. Само населените острови сред тях са на брой 37.

[19]. H. Warnecke. Die tatsaechliche Romfahrt…, S. 54-56.

[20]. Съответно на гръцки: Μελίτη. H. Warnecke, Ο ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΠΑΥ ΛΟΣ…, p. 57-58, където той цитира и повестта за аргонавтите.

[21]. Одисея ХV 404-484 и ХІІІ 272-279.

[22]. Подобно схващане се среща много по-късно – през Средновеко вието (H. Warnecke, Die tatsaechliche Romfahrt…, S. 68-70).

[23]. H. Warnecke, Ο ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΠΑΥΛΟΣ…, p. 55-56. Авторът изтъква (пак там) още едно сериозно недоумение, свързано с предположението за о. Млйет: как е могъл за 14 дена неуправляваният кораб да отиде на толкова далечно разстояние на север и защо оттам е трябвало да се пътува за Рим през Сицилия?!

[24]. Срв. подобен случай в Одисея ХІІІ 187-196.

[25]. H. Warnecke, Die tatsaechliche Romfahrt…, S. 108-110.

[26]. Ibidem, S. 112.

[27]. На втория научен конгрес на о. Кефалоня (август 1999 г.), посветен на популяризирането на доказателствата на Х. Варнеке и затвърдяването им в обществото, основната пречка на местната интелигенция беше свързана тъкмо с думата “варвари” в описанието на жителите на о. Мелит(а). Априорно се заявяваше от не един местен говорител, че Кефалоня никога не е била населявана от варвари (подразбирайки, че винаги населението е било гръцко, тоест неварварско!).

[28]. Вж. по-горе т. Б.2.9.

[29]. Ср. Одисея ХІV 84, ХІХ 111.

[30]. H. Warnecke,  Ο ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΠΑΥΛΟΣ…, p. 59.

[31]. Е. Groag, Die roemischen Reichsbeamten von Achaia bis auf Diokletian. 1939.

[32]. Сочат се исторически примери с френския херцог Робер Гискар (Robert Guiscard), тръгнал от Южна Италия да завземе Кефалиния от византийците, но бил покосен от малария (+ 17.7.1085 г.) на острова, както и на английския поет и лорд Джордж Ноел Гордън Байрон (George Noel Gordon Byron), който от идеализъм отишъл в Гърция да се бие на страната на въстаниците за освобождението на страната от турско робство, но много скоро безславно умрял от малария (+ 19.4.1824 г.) близо до Кефалиния.

[33]. През 1565 г. Малтийският орден удържал победа срещу турците в този залив, която била приписана на помощта на ап. Павел. Името на залива “Св. Павел” се среща в писмени извори едва от края на 17 век. Х. Варнеке обстойно разглежда и въпроса за налагането от 16 в. насам на хипотезата за о. Малта от могъщия Малтийски орден, който векове наред получава изгоди от поклонническия поток към острова. Бенедиктинският орден пък от своя страна отстоявал хипотезата за южнодалматинския о. Млйет, където имал голям манастир и интереси също от поклонничеството, но след установяването на комунистически режим в Югославия вкрая на ІІ световна война манастирът бил затворен и претенциите на бенедиктинците спрели. При посещението си в Малта през май 1990 и папа Йоан Павел ІІ подкрепил малтийската хипотеза (H. Warnecke, Ο ΑΠΟΣΤΟΛΟΣ ΠΑΥΛΟΣ…, p. 65-70).

[34]. Ibidem, p. 61-62.

[35]. Вж. напр. Das grosse Bibellexikon (R. Brockhaus). Bd. 2. Wuppertal 1988, S. 918-919; Herders Grosser Bibelatlas. Freiburg im Breisgau 1989, S. 172-173.

About these ads

About Dragan Bachev

58 years old, born in Bulgaria. Works in the University of Sofia, Bulgaria, in the Faculty of Theology.
This entry was posted in Библеистика and tagged , . Bookmark the permalink.

2 отговора към КОРАБОКРУШЕНИЕТО НА СВ. АПОСТОЛ ПАВЕЛ*

  1. prespanski каза:

    Много интересна и важна публикация!

    • Dragan Bachev каза:

      Благодаря за отзива. Наистина интересен въпрос. Ясно е, че този немец сериозно и добросъвестно е проучил всичко и е възможно в крайна сметка да е прав. Но някак си този проблем, според мен е страничен, маловажен. Дали островът е Малта или в Адриатика, това в края на краищата не е толкова важно. По-важното е, мисля, да чета сериозно и упорито Свещеното Писание, да вниквам в него и правилно да мисля, защото спасението идва от него.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s